Музей на здравето, Одрин

Сравнително често, когато се събудим някой почивен ден, нямаме идея за пътуване по познатите ни градове и места наоколо, и ни се ще да се потопим в малко по-различна атмосфера от нашенската, палим колата и отскачаме до Одрин. Пътя е колкото до Пазарджик, ако не броим висенето по границата, което понякога може да отнеме часове, особено ако тръгнете в петък сутрин - тогава е пазарния ден в Одрин, и десетки български коли и микробуси се втурват към пазара край река Тунджа, за да напълнят багажниците с дрехи и домакински вещи на цени в пъти по-евтини дори и от Димитровградския пазар.
Тъй като на всяко ходене разглеждахме и пешеходния център, и джамията Селимие (отвън и отвътре), и новите квартали, и МОЛ-а (открития и закрития), и мислихме, че общо взето сме видели всичко в този град, с изумление прочетохме за един музей, който се явявал втората по атрактивност и посещаемост забележителност на Одрин (след джамията, разбира се) - Музеят на здравето. Нямаше как след тази реклама да го прескочим, затова и още на следващото пътуване това ни беше първа цел, дори преди дюнерите на главната. Турците са се погрижили за лесното намиране на музея - още в началото на града, идвайки от България, преди да пресечете моста, следете табелките - вместо по моста, завийте наляво по пътя, и след около километър ще видите пред себе си джамията и куполите на самия музей. Непосредствено преди тях пътя прави рязък 90 градусов завой наляво, и веднвага след завоя трябва да свиете вдясно, за да пакрирате до входа на Музея. Паркинга, разбира се, е платен, както и входа на музея, но си струва, да знаете.

През 2004 г този музей е спечелил приза "Най-добър музей на Европа", и макар със сигурост да има други музеи, които да са по-богати и впечатляващи, този със сигурност ще го запомните.
Построен през ХV в в двора на джамията като медицинско училище с болница от властвалия тогава султан Баязид ІІ, първоначално комплекса обслужвал болни с всякакви проблеми, но впоследствие с годините се специализирал в лечение на психично болни пациенти. По времето, когато в Западна Европа като цяло хората със сериозни ментални проблеми не само не били лекувани, но и били убивани и изгаряни на клади, в тази болница за пръв път в света е документирано лечение чрез революционни за времето си методи: с помощта на музика, успокояващ ромон на вода и ароматерапия. Болницата и школата към нея просъществували докъм Руско-турската война, след което целия комплекс бил разрушен, отчасти възстановен в началото на 20-ти век, след което бил прехвърлен на Тракийския университет и едва в края на века бил изцяло реставриран и създаден в сегашния с вид.С помощта на Музея на мадам Тюсо били създадени и стотиците восъчни фигури, които с поразяваща естественост имитират истински хора, и реално правят този музей толкова забележителен.
Вдясно от входа, на който ни посреща бюст на султан Баязид ІІ, след като пресечете малкото озеленено пространство, ще се озовете на един ограден от всички страни двор с каменна настилка,фонтан и кладенец в средата, около който са построени лабораториите и залите на някогашното медицинско училище.

Всяка една от стаите ще ви върне в историята назад, и ще ви накара да се почувствате като пътешественик във времето благодарение на мйсторството, с което са изработени както фигурите, така и цялостната аранжировка на отделните помещения. Ще усетите както тишината и монотонния глас на лектора в студентските зали, така и болката на пациентите и съпричастността и вниманието на лекуващите ги в демонстрационните зали за медицински опити, и ако сте се изморили от емоциите, може да поседнете в един от ъглите на двора, където за вас са направили малки дървени пейки. 

Излизайки от училището, вдясно се намира и входа към болницата. 

През един тих и озеленен двор, от двете страни на който от който се намират помещенията за регистриране на пациентите, за готвене, пране, складове и други помощни постройки, се влиза в куполовидно построена сграда с множество вътрешни отделения и стаи, в средата на която е изграден атрактивен мраморен шадраван. 

В дъното, зад шадравана, навремето е била нишата на оркестъра (днес бутафорен), чрез музиката на който са лекували пациентите. 

В отделните ниши и стаи под купола са пресъздадени пак с восъчни фигури с покъртителна естественост сцени от ежедневието на болницата и лечението на различни страдащи пациенти, на фона на тиха музика и ромон на вода от шадравана. 

Единствено благодарение на тълпите туристи, които ще ви ръчкат и бутат, настъпват и говорят на висок глас може да се върнете обратно в нашия свят, и да подирите изхода на музея, който ще ви отведе в двора на джамията, действаща и в момента като храм.

 На излизане от нея пък ви очаква шарена сергия с всевъзможни балони, сувенири и неща да похапване, ако обиколката из историята ви е изгорила повече калории.

А, да, и ако ходите там и знаете турски или английски по-добре от нас, моля попитайте за какво са служили едни странно наподобаващи конкретни детайли от мъжката анатомия каменни фигури, небрежно нахвърляни в двора на болницата, които ще видите на снимките, и да ни споделите отговора.