Мадан - минното сърце на Родопите

Мадан се намира в сърцето на Източните Родопи, на около 25 км югоизточно от Смолян. Градът е известен най-вече с рудниците си – още от тракийско време тук се добивали олово и сребро, а името „Мадан“ идва от староперсийската дума madan, означаваща „руда“. Някога в рудниците на Горубсо са работили над 10 хиляди човека, а към момента по различни причини са останали само два-три рудник, в които работят около 900 човека.

Днес градът замества индустриалното си минало с природен и културен туризъм, за който районът около него е изключително подходящ и живописен – с гористи склонове, дълбоки дерета и множество пещери и водопади. Добре поддържаният и красив център веднага привлече вниманието ни - в рязък контраст с този на съседния Рудозем, например, както впрочем и с много други градчета в страната ни със сходна големина.

Струва си да се разходите из него, да пиете кафе в някое от уютните барчета наоколо или просто да поседнете в градината - площад пред вдъхващото респект и гордост Читалище "Иван Вазов". Разбира се, моят съвет е да направите тази почивка след като посетите наистина уникалните Музей на минното дело, рудник "Сполука" и разбира се, впечатляващата "Кристална зала", но за тях - в друга публикация.

 Мишкова нива – загадъчният храм в сърцето на Странджа

Сред вековните дъбови гори на Странджа, недалеч от Малко Търново, се намира едно от най-загадъчните места в България – Мишкова нива, наричано още и "Българския Стоунхендж".

Археологическите проучвания сочат, че тук, през IV–III век пр. Хр. траките са издигнали монументален куполен храм-мавзолей – вероятно свързан с владетеля Реметалк. Огромните каменни блокове са подредени в концентрични кръгове, а тяхната обработка е изненадващо прецизна за епохата. Интересното е, че самите блокове не са просто сурови – много от тях са обработени с изключителна прецизност: с канали, улеи и „щифтове“, които подсказват сложна сглобка. Това е необичайно за типичния тракийски градеж и е една от причините Мишкова нива да се сравнява с мегалитни култови центрове от Средиземноморието. Част от каменните блокове не са добити на място, а са пренесени, и това личи по вида на скалите – те не съвпадат напълно с околните масиви. Смята се, че част от блоковете са донесени от сравнително близки кариери в Странджа, но все пак става дума за тежести от по няколко тона, което изисква голяма организация и сериозна техника за времето (ролки, дървени скиди, въжета, вероятно използване на животни). Точно фактът, че камъните са пренасяни и обработвани толкова внимателно, поражда и мистичната версия – че са били донесени отдалеч, „с особена цел“, и подредени по начин, който да концентрира енергия. Пренасянето на блокове от други места може да е имало ритуално значение. В много култури „чуждите“ камъни са носители на сила – като да пренесеш частица от друго свещено място и да я вплетеш в новия храм.

Смята се, че траките са издигнали именно там Мишкова нива, вместо да направят храма на по-достъпно или удобно място, тъй като те често избират места, които имат особен „силов“ заряд – височини, естествени каменни образувания или райони с подземни води. Около Мишкова нива има точно такива подземни източници и скали, които според някои изследователи образуват своеобразен „енергиен възел“, в който дори днес се отчитат магнитни аномалии и странни усещания. Посетители разказват за такива аномалии, при които компаси и телефони се разстройват, а местните шепнат, че човек трудно стои дълго в центъра на каменния кръг.

Предполага се също, че Мишкова нива е част от по-голям тракийски некропол - недалеч са Пропада (гробници) и Малтепе (римска вила, стъпила върху по-стар култов център). Археолози и любители са забелязали, че част от каменния кръг се ориентира спрямо изгрева и залеза по време на слънцестоене. Това подсказва, че освен гробница, съоръжението е служело и като календар/обсерватория – даваща на жреците информация за важни дати.

Малко известен факт е, че до съоръжението е открит подземен проход, водещ към други постройки – доказателство, че Мишкова нива е била част от по-голям култов комплекс заедно с некропола при Пропада и римската вила в местността Малтепе. Аз самият не можах да видяа следи от този проход, но това вероятно се дължи и на тайната държавна операция през 80-те години - когато по указание на Ванга специален екип започва тайни разкопки, финансирани и охранявани от държавата.В продължение на няколко години районът е официално затворен за цивилни като „военноопасен“. Останки от бетонни укрепвания и необясними изкопи в гората и днес свидетелстват за тези тайни действия, макар официални документи за тях почти да не съществуват. След това всичко е старателно унищожено или прикрито, и остават само легендите...