До Христовски водопад и Елена

Мечката се мие, чисти

във потоците сребристи.

Има ли за тебе пречка

Да постъпваш като мечка?

Ей такива едни стихчета ми се въртяха в главата сутринта, осъзнавайки колко разумна е мечката, и как дава светъл пример – алтернатива на ужасната перспектива  в адските жеги, които предричат метеоролозите, да се пържиш в собствен сос у дома.

Нямаше и две минути колебания (само относно конкретната посока), на две думи придумахме още едни приятели и стегнахме аламинут багажа, за да отскочим до прохладния Христовски водопад, пътем озарявайки с присъствието си балканското и, надявахме се, прохладно градче Елена. Леко зор ни дадоха само стръмните завои по пътя Твърдица – Елена, но с кратко престояване за бърза разходка по горските пътеки – отлично лекарство срещу стомашно неразположение - акостирахме на калдъръма в центъра на Елена. Спешните състояние изискваха спешни и кардинални действия,  и децата бързо успяха да уцелят вярното решение за възстановяване на бодростта и настроението.

Според местната метеорологична станция оттук бе минал смерч и бе отнесъл камъка, но това не ни спря да щурмуваме калдъръмената уличка към Даскалоливницата.

 Кратката разходка из старата ни история ни напомни, че това е първото в страната училище за учители. Странното му име дошло от П. Р. Славейков – сам той един от възпитаниците на това училище, като място, в което се „отливали“ подобно на свещи даскали.

Освен училището и Камбуровия хан, в историческия комплекс се намира още вкопаната в земята църква „Свети Никола“, датирана още от 16 век, както и най-големият храм в цяла Северна България до освобождението – храмът „Успение Богородично“, построен през 1837 г от богати еленчани, които още не били достатъчно извисени и съвременни, та да харчат парите си по жени и талиги. 

Няколко странни каменни надписа и изображения под покрива на храма ми направиха впечатление, но никъде не можах да намеря превод или информация за тях, така че и вие ще си останете щастливо невежи за тяхното съдържание, история и смисъл.

Не подминахме, разбира се, и Часовниковата кула и странният за мен "паметник" на МакГахън. За жалост Деси не успя да изкатери кулата, но затова пък дръзновено полетя към следващата ни цел - центъра на града

Запотени, но решени да не пропуснем нищо от красотите на града, минахме през туристическата спалня, впечатляваща най-вече с интересната си елха на стената, централния площад, къщата на Иларион Макариополски със спиращ дъха зелен двор и разтуптяващи сърцето ми на стар винар истински дървени бъчви, открихме нова и модерна скулптурна група (по модерному инсталация), и не подминахме, разбира се, кафенето на Мина.

Така въпреки очакванията ни, единственото прохладно място в Елена се оказаха дебелите сенки покрай каменните дувари, както и хладилника на механата, дарил ме с изпотена бутилка божествен "Старопрамен", където заслужено възстановихме загубените по време на разходката ни калории. Единственото ни спасение в жегите бе и крайната цел на екскурзията ни – Христовския водопад. Естествено, взехме разумното решение да не отидем до водопада по обичайния маршрут, следвайки табелите и да вървим 600 м по черен път и полянки, а отбихме директно до с Руховци, оттам към Христовска махала, откъдето след кратко спускане по сенчеста горска пътека се озовахме точно на водопада, и завършихме славно пътуването си  - кой на сенките по скалите, кой смело в гьоловете под водопада.