Ако имате път към Жеравна, но носите туристически обувки и искате да кривнете малко извън калдъръма и асфалта, то последвайте табелата към с. Медвен, родното място на Захари Стоянов. Малко китно селце, сгушено в планината насред вековни гори, потънало в дрямка и тишина. Може малко да поспрете на центъра, да пиете студена изворна вода от чешмата на мегдана, да се разтъпчете по калдъръма и да напазарите от местния магазин (ако ви пусне кучето, което служи вместо СОТ).
Последвайте табелата, която ще ви посочи пътя за "Еко селище "Синият вир", и след като асфалта свърши, продължете по сравнително добре поддържан черен път до самото селище, което се състои от няколко къщички с басейн и бар-ресторант - отлично местенце за романтично усамотение или семейна почивка сред тишината на гората.
Спокойно може да паркирате колата на каменистия паркинг до селището, и да се спуснете по пътеката до реката, където да поемете по левия й бряг. Вървейки спокойно по утъпканата пътека, след десетина-петнайсет минути ще пристигнете до вълшебното кътче, наречено "Синият вир" заради кристално-синята вода, в която от никак не впечатляващата височина 4-5 метра се спускат водите на водопада.
Изрична табела на мястото забранява гмуркането, и нейното наличие там не е случайно - вярвайки на легенда, според която под водопада се крие тайна пещера с невиждано имане, достижимо без търкането на билетчета от Националната лотария, неколцина наивници са заплатили не с петолевки, а с живота си надеждата за бързо и мързеливо забогатяване.
Самата вода е толкова синя, прозрачна и студена, че едва ли ще ще удържите порива си да събуете кубинките и да нагазите в плитката част от вира. Препоръчвам ви горещо да се последвате импулса и да се отдадете на неколкоминутна разходка по гладките камъни на вирчето, докато ви посинеят пръстите.
Бързо може да ги стоплите отново, като поемете вместо наобратно по лесната пътека - напред покрай вира вляво, по сравнително тясна и доста стръмна пътечка, катереща скалите над водопада. Следва обилно ходене, пресичане на деренца, Качвания, спускания, форсирания на реката по камъне и дръве, лутане и губене из дъбравата в търсене на митичните други водопади "Скоковете" ( ако не знаете тяхното местоположение като нас), но определено разходката си струва, когато успеете да се озовете отново до водопада, но вече от дясната страна на реката, високо над вира.
Гледката на препичащите се по брега на вира туристи, неподозиращи какво ги очаква, ако продължат напред, ще ви донесе заслужено удовлетворение
Оттам вече лежерно спускане по един черен път ще ви върне отново до мястото, където сте тръгнали към реката откъм паркинга, и с малко тъга ще пресечете реката обратно , за да поемете към колата, прашния път, асфалта и цивилизацията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар