За втори път пристигаме в Дуръс година по-късно. След като миналата година го обходихме изцяло с опознавателна цел, сега само минаваме оттук на път за дома, с идеята да вземем един плаж и да преспим. Първата ни работа беше да охладим прегрелите си от 35 градусовата жега тела в хладките ходи на Адриатика, но за наш лош късмет ни бе изпреварила буря. Последиците от нея видяхме с прискърбие - на плажа самотееха празни шезлонги и чадъри, и вместо лазурно-сините води пред нас се пенеше светлокафява кална маса с бели гребенчета. Топнахме само краката, позаровихме ги във финия пясък и се оттеглихме на кратка разходка из центъра.
Минахме отново по улицата - изложба, на която предната година не можахме да отдадем дължимото уважение и внимание. Само на пресечка встрани от една от главните улици на града, в тиха и тясна пресечка попаднахме в умален вариант на хипи-кварталчето на Любляна (за него- в друг разказ) - вместо надраскани ръбати и клиширани графити по стените на цялата уличка се ширеха приятни стенописи, някои от които като живи картини.
Подсилихме се малко с местни деликатеси - сушени плодове от магазинче на пешеходната улица,
съчувствахме на човека, викнал неволята по средата на главната улица в града,
и направихме редовния "тегел" по центъра, наслаждавайки се на залязващото слънце
Потърсихме отново малкото площадче със скулптурите на известни певци и музиканти, но с разочарование видяхме, че бяха преместили статуите, а на тяхно място местния ББ беше почнал да прави кръгово движение.
Малко по-нагоре, току до фамозната сграда на местния колеж попаднахме на неподозирани хидро-инженерни решения за водоснабдяване на стари сгради без разбиване на подове и тавани (ей, сиромах човек - жив дявол) - пусната отвън тръба, с която се захранват всички етажи.
Малко по-нагоре се нарадвахме на поредния весел жилищен блок.
Вечерта завършихме благополучно, хапвайки геройски тримата салати, питиета и основни на цена на три пици в Стара Загора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар