Албанска им работа... Крайпътни кръчмета и селски плажчета

След като напуснахме с облекчение прашната и запусната столица на Черна гора - Подгорица, и влязохме без особени проблеми през граничния пункт към Албания на езерото Шкодра, решихме да спрем за кафе на първото що-годе цивилизовано място. Очаквахме да намерим някоя сравнително добре поддържана крайпатна каравана, но вместо това още след няколко километра с изумление набихме спирачки пред очевидно чисто нов крайпътен мотел, изникнал като оазис посред нищото. Перфектно поддържана градина, с две млади момчета, които си счупиха краката да ни постилат бяла покривка на масата и да ни носят почти на момента каквото си пожелахме от менюто. А ние не бяхме твърде гладни, но все пак не можехме да подминем възможността да сравним черногорските и албански изкушения - салатите и най-вече рибената чорба, която предлагаше това албанско бижу. Хапнахме доволно за около 20 български пари, и смело подкарахме навътре в изостанала Албания.

Избягвайки пренаселените курорти, които в най-добрия случай приличат на Златни пясъци, а в най-лошия - на Слънчака, решихме да подходим авантюристично, боднах с пръст една точка на картата, представляваща селце на морето, и реших да отидем там - нямаше начин в това затънтено село, отдалечено на 15-20 км от основната пътна мрежа, да нямат някакъв див плаж, удобен за следобедно къпане. Селцето се казваше Spille, и прочутата ми навигация Garmin изобщо отказа да знае за подобно поселение на територията на Албания. За щастие, джобната ми навигация от телефона Here се оказа курназ и се зае да ни покаже пътя. Минавайки през поля, ниви и забутани селца, включително и през селце с пазарен ден

Най-накрая се добрахме до морето и попаднахме на един голям, превъзходен пясъчен плаж, при това с един-единствен хотел на брега на морето. Благословихме мига, в който решихме да кривнем от утъпканите туристически пътеки и се втурнахме бегом към морето.