На Цветница в Килифаревския манастир "Рождество Богородично"

Не за пръв път отиваме там, но за пръв път след лудницата по празник, когато глъчката е утихнала, свещите догарят и на изпроводяк сладкодумен манастирски помощник ни развежда из манастирските потайности.

Насред църквата на земята се намира една стара мраморна плоча с двуглав орел. Докато внимателно я обикалях, за да не стъпя върху нея, се зачудих каква е и предположих, че е някакъв свещен камък, какъвто са поставяли някога в черквите. Малко по-късно от любезния домакин получих не само разрешение да снимам, но и историята на тази мраморна плоча, единствена в България до момента.

Оказа се, че това е т.нар "акт 16", или разрешението за ползване на църквата. През 1840 г. Колю Фичето започнал изграждането на 3-та църква в Килифаревския манастир. Като запазва част от старата олтарна стена и параклисите на св. Теодосий и на св. Иван Рилски, тези 3 постройки са обединени под общ покрив, даващ облика на днешната еднокорабна и еднокуполна черква „Св. Димитър“. Храмът е завършен през 1842 година. Изпратена е просба до Антим Първи да освети църквата. По това време българската църква била подчинена на Цариградската патриаршия, и за да може да функционира църквата, трябвало да има разрешение оттам. Именно тази плоча било въпросното разрешение, което давало право да се извършват църковни обреди в новопостроената църква. В годините след отделянето на българската църква като самостоятелна екзархия тази плоча станала излишна, но за разлика от повечето нейни посестрими в другите църкви не била изхвърлена или унищожена, а покрита с дървено дюшеме. Едва миналата година дюшемето било свалено, плочата открита отново за хорски очи и оставена в църквата като част от нейната история.

Другото интересно и малко познато на случайните посетители място в този манастир е Мълчаната врата (или стая) на Хаджи Иларион, находяща се в старата жилищна част на манастира.

През 1840 г монахът Иларион станал Хаджия. Преди смъртта си през 1850 г заръчал на братята си монаси след като се оттегли от тоя свят, да зазидат неговата килия. Не разбрах какви са били мотивите му, но очевидно братята монаси са ги намерили достатъчно основателни, за да изпълнят предсмъртното му желание и днес тази килия, с оригиналната си врата и решетки на прозореца, е зазидана.

А що се отнася до историята на манастира, както е известно, той е основан през 1348 година от видния български исихаст Теодосий Търновски с подкрепата на цар Иван Александър. Теодосий става игумен на манастира и го нарежда сред най-значимите книжовни средища в България, като го превръща в духовен център на православния исихазъм. Там са написани и преведени богослужебни книги, жития, проповеди и светски хроники. Светата обител става център на книжовна школа, която през 1360 година има над 460 ученици, в която са обучавани бъдещите патриарх Евтимий, киевски и московски митрополит Киприан, известният монах Ромил. При падането на Търново манастирът е разрушен от османските турци. По-късно очевидно е възстановен, защото през 1442 година Килифаревският манастир се споменава отново в изворите, а през 1596 година в него се укривали оцелелите въстаници от Второто търновско въстание. Именно заради това манастирът е опожарен от турците и крепостните му зидове са сринати напълно. Повече на това място манастирът не е възстановяван. През 1718 година манастирът е издигнат на днешното му място на брега на река Белица, на 400 метра западно под стария манастир.